Да се смееш ли, да плачеш ли 17 юли 2006
Имахме малък спор с Григор относно една руска история. Аз не съм убедена в достоверността на разказаното в статията, към която отпраща Григор. Защото:
1) Претенцията ми изглежда толкова глупава, че чак нереална;
2) Нямам вяра на източника на информация. Прилича ми повече на рекламна тактика, отколкото на каквото и да било друго.
Което, разбира се, не означава, че Григор не е прав. Просто на мен все ми се иска да има повечко здрав разум и такива случки да не се случват.
Далеч по-логични ми изглеждат действията на Blogger.com като са "затворили" блог, публикувал превод на роман от Милан Кундера. Тази история на мен ми е далеч по-интересна. Авторът на блога сам е превел "Идентичност" на чешки, хоствал е PDF файла на руски сървър, дал в блога си линк към въпросния файл, но при това е публикувал, ако не целия, то значителна част от превода си. Представители на Кундера са поискали текстът да бъде изтрит, тъй като преводът е правен без разрешението на писателя. Както забелязва един от читателите на Google Blogoscoped, парадоксалното е, че блогът е ликвидиран, но търсачката Google продължава да показва линк към файла на руския сървър.
Не по-малко е интересен друг аспект на въпросния казус. Авторът на превода не е ли в случая с нарушени авторски права? Отказано му е правото да разпространява собственото си произведение. Или, понеже преводът е правен без разрешение, той си няма автор? Не звучи добре от гледна точка на здравия разум. Но ето че (пак) руски пример - точно такива са били твърденията на ответника в процеса за неразрешено публикуване на преводи на сайта km.ru (е-библиотека с платен достъп!). Пикантното е, че самата администрация на сайта спечели няколко дела срещу други (безплатни!) е-библиотеки, които са поместили произведения на съвременни руски автори без писмен(!) договор. Всеобща радост заради възтържествувалата справедливост от типа "който копае гроб другиму..." [Update: И други се сетили за тази поговорка - статия с подробности по случая]
Ако информацията, разбира се, е вярна.
И последният куриоз. От "Труд" казали, че публикациите в блоговете не са защитени от закона за авторското право. Ама не от нашия "Труд", а от руския. Понеже си харесали един текст и го припознали за свой. Развитието на тази история напомня нещо... déjà vu?
Ако нещата са такива, каквито са описани от потърпевшите.
"Ако е вярно". Надявам се, че повтарянето не е останало незабелязано. Stephen Baker пише в BusinessWeek Online, че блогосферата не заслужава доверие. Отделни блогъри са си заслужили доверието, казва той. Но като цяло не може да се вярва на блоговете. И това е естествено - всеки има право да изкаже мнение, да представи своето виждане. Не е редно да се търси достоверност във всяко изказване. Не всеки блог е информационно насочен. Смея да кажа, че повечето блогове не са информационно насочени, за да се изявяват спрямо тях претенции за достоверност. И това е една от причините, поради които се опасявам блогосферата да се обявява за масмедия в общоприетия смисъл. Но по този въпрос - друг път.
Пак да цитирам Stephen Baker: "Главното за света на блоговете е, че не е като библиотека или книжарница, той никога няма да се запълни. В него има място за всички. И дори само 1% от блоговете да си струва да бъдат четени, това вече е златна мина. (И можете да се обзаложите, че търговците и социолозите ще изцедят някаква интерпретационна ценност и от останалите 99%)".
Powered by Qumana
posted by Illa @ 7/17/2006 11:18:00 пр.об.,
