Бележки по авторското право 11 юли 2006
Преамбюлът на Бернската конвенция за закрилата на литературните и художествените произведения:
The Contracting Parties,
Desiring to develop and maintain the protection of the rights of authors in their literary and artistic works in a manner as effective and uniform as possible, Recognizing the need to introduce new international rules and clarify the interpretation of certain existing rules in order to provide adequate solutions to the questions raised by new economic, social, cultural and technological developments, Recognizing the profound impact of the development and convergence of information and communication technologies on the creation and use of literary and artistic works, Emphasizing the outstanding significance of copyright protection as an incentive for literary and artistic creation, Recognizing the need to maintain a balance between the rights of authors and the larger public interest, particularly education, research and access to information, as reflected in the Berne Convention, <...>
Пълният текст на конвецията (с преамбюла) намерих на сайта на UCLA, а не на сайта на WIPO. Колкото и да е странно. На български, естествено, е преведено това, което е публикувано от WIPO - т.е. вместо преамбюла е публикуван текстът на договора, с който за последен път е ревизирана конвенцията.
Защо е важен преамбюлът към който и да е нормативен акт? Защото в него се дава философията, смисълът на този акт и гледната точка, от която трябва да се тълкуват разпоредбите. Както посочват специалистите по американската конституция, в нея е ясно посочено - авторското право се закриля само с оглед развитието на науката и изкуствата, но не и за извличане на печалби. Друг е въпросът, че и в САЩ решенията на съдилищата не са твърде убедителни в това отношение. Меко казано.
В нашия закон няма изричен текст, който да говори за баланс между правото на автора за достойно възнаграждение и правото на информация и на достъп до произведенията на науката и изкуството. Но духът и на нашия закон отвежда именно към такова разбиране. Или: акцентът пада върху правата на автора, а правата на държателите по принцип са производни. Освен всичко друго.
Два момента относно актуалната тема из блогосферата:
1. Електронната библиотека не е точно библиотека. Няма, като че ли, легално определение, но по личното ми мнение това, което се нарича електронна библиотека, е база данни по смисъла на ЗАПСП.
2. Тъй като не съм се интересувала от семейния живот на Елин Пелин, не знам коя е съпругата му, децата му. Защо това е важно? По ЗАП от 1951 г. авторското право се прекратява със смъртта на автора и по изключение се наследява от преживелия съпруг (до смъртта на този преживял съпруг) и/или от децата (до навършване на пълнолетие). През 1956 г. текстът се изменя като преживелият съпруг става носител на наследствените авторски права пожизнено, ако не сключи последващ брак, а децата - до завършване на образованието си, но само до навършване на 24 г. Елин Пелин умира през 1949 г. Т.е. авторските права върху произведенията му не са прекратени само при положение, че съпругата му не е сключила последващ брак, била е жива, а децата му - непълнолетни (респективно под 24 г.) към 1972 г., когато режимът на авторското право се променя радикално. Т.е. ако към 1972 г. авторските права вече са били прекратени, то произведенията на Елин Пелин могат да се ползват свободно, независимо, че не са изминали 70 години от смъртта му.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 7/11/2006 04:14:00 сл.об.,
