Авторското право - някои начини на употреба 11 юли 2006
Това е Стивън Джеймс Джойс - внук на Джеймс Джойс и носител на авторските права върху произведенията на дядо си. Литературоведите намират прилика между двамата, но се чудят, дали писателят би одобрил начина, по който внукът упражнява правата си - всячески се старае да пречи на изследователите на творчеството на Джойс.По съдебен и извъсъдебен път Стивън Джойс е успявал да осуети публикации или поне да попречи на публикуването на части от научни изследвания. Стигнал е до там да унищожи кореспонденцията на леля си, включително картичките и телеграмата, които дъщерята на Джойс е получила от Самюъл Бекет.
Сега обаче Керъл Шлос е подала иск срещу внука с искане да й бъде разрешено да цитира в монографията си писмата на дядото. Стивън Джойс твърди, че те поне са запазени.
Адвокат на Шлос е не друг, а самият Лоурънс Лесиг.
В голяма статия в The New Yorker подробно се разказва за случая. Посочени са и други примери на наследници, които препятстват изучаването на произведенията на наследодателите си. В интерес на истината, понякога самите наследници са не по-малко знаменити. Човешко е, разбирам го, но ми е трудно да оправдая такъв поет като Тед Хюз за това, че е унищожил дневниците на Силвия Плат. Въпреки че на мен стиховете на Хюз ми допадат повече от тези на жена му.
В Берлинската декларация за открит достъп до знанията в науката и хуманитаристиката се призовава към вземане на разумни мерки, за да се ограничи такова фриволно отношение към културното наследство. Други организации работят активно за намаляване срока на действие на авторското право до 10 години след смъртта на автора и изтъкват разумни аргументи в защита на тезата си. Ако, казват те, пет години след публикуването произведението не е донесло очакваните приходи, едва ли ще ги донесе след това.
Така се връщаме към причините за възникване на авторското право - първият издател поема риск и е редно да бъде възнаграден, да не бъде ощетен от издаването на същата или на подражаваща й творба от друг издател, така да се каже, "на готово", "на изорана нива" без разходи по реклама и т.н. Т.е. от самото начало авторското право защищава повече издателите, отколкото авторите. Дори и в класическото измерение - защита от плагиат.
Как стои сега въпросът с плагиата? Няма да споменавам делото срещу Дан Браун, което силно повиши тиражите на ищците, нищо че искът им не беше уважен. За съжаление на неизвестната ми френска авторка и тя загуби дело срещу Джордж Клуни и останалите създатели на "Сириана". В интерес на истината, загуби, защото не могла да докаже, че е пратила сценария си на канадска компания, та така той да е попаднал при холивудската звезда.
Но бедната Кавая Вишванатан си призна, че е взаимствала. Не е преписвала, но от многократно четене без да иска запомнила цели пасажи. На 19 години това е нормално, казват. Дали го е направила волно или неволно, няма такова значение. По-интересна е ролята на фирмата "Алой Ентъртеймънт", с която студентката в Харвард си дели правата върху романа. Компанията се занимава с измисляне на продаваеми сюжети със съответните герои и после търси автор да оформи романчето. Още по-весело е, че романът (с дълго заглавие) на Вишванатан и двата романа, от които е преписвала, имат един и същ редактор. Но за виновна е обявена Кавая. Издателството прекратява договора за втората й книга, филмът по първата няма да бъде заснет.
В последния брой на сп. "ЛИК" е включена подборка интересни статии за този казус. Първа е статия на Дайнита Смит в New York Times, озаглавена "Първо: интригата и героите, второ: да намерим автор". На 27 април в NYT излиза статия със заглавие и съдържание, които съответстват на превода, но автори са Motoko Rich и Dinitia Smith. Както и да е.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 7/11/2006 04:16:00 сл.об.,
