"...защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш" 11 юли 2006
Вчера видях линк в блога на млад руски писател. Обикновено неговите постове са дълги и красиви. Даже тъгата в тях е светла и те изпълва с любов към цялото мироздание. Този път обаче Д.Б. беше написал две-три крайно язвителни изречения с неясен адресат. И линк. Със забележката, че солта е в коментарите. Татяна Толстая не твърде изтънчено напада Михаил Безродни заради усъмняването му в общата й култура.
Сетих се за дискусията в "Култура" (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9). Не, интересни са ми разсъжденията върху жанровите особености на романа. Но - на собствения роман? Когато някой намеква, че този роман не е шедьовър? ...
Само че друго не ми даваше мира. В спора М. Безродни вмята "(и даже, как говаривал поэт: «Nur der Irrtum ist das Leben, und das Wissen ist der Tod»)". Шилер. В "Касандра". "Nimm, o nimm die traur'ge Klarheit,
Mir vom Aug den blut'gen Schein!". "Не искам да знам" във века на Просвещението?
"9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло." (Първа книга Мойсеева, гл.2)
"1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той."
"22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота." (Първа книга Мойсеева, гл.3)
"... бездруго ще умреш".
"...und das Wissen ist der Tod"...
?
Powered by Qumana
posted by Illa @ 7/11/2006 04:17:00 сл.об.,
