Относно анкетата 21 февруари 2009
Благодаря на тези, които отговориха! Благодаря на тези, които не отговориха, но коментираха! Благодаря и на тези, които нито отговориха, нито коментираха! (В последното няма и грам ирония, много е възможно аз да бях на тяхно място. И като се замисля, на практика съм на тяхно място: нали не беше редно да отговарям на собствените си въпроси, а и коментарите ми бяха само отговор-реакция на вашите коментари).
Аз съм от хората, които (за добро или лошо) не гледат предаването "Голямото четене". Самата му концепция ми е чужда. Но съм последният човек, който би възроптал срещу излъчването му. Тъкмо това предаване не ме изпълва с високомерно презрение, каквото бих си позволила да изразя срещу масата други.
Боях се, че всички отговори на зададените от мен въпроси ще са "не". Слава богу, това не се случи! Има достатъчно отговори "да". А на последния, най-важен въпрос, те са почти половината! Почти половината от решилите да изкажат мнението си смятат, че предаването повишава престижа на четенето. Много ми се искаше това да се случи.
Сега обаче, бидейки сущи картезианец, аз се питам - защо пък четенето да е нещо толкова полезно само по себе си, та хората да бъдат насърчавани да четат? За да помогнат на издателския бизнес или за да направят нещо, полезно за тях самите?
Тия дни попаднах на статия, предричаща бъдещето на книгата - успех ще има безбуквената книга. Защото буквите били твърде сложен за усвояване код. Аз не си представям друг толкова универсален код, който да е по-лесен за усвояване. Без значение дали става дума за пиктограми, йероглифи или азбуки - кодирането чрез тях опростява съобщението, елиминира културно-историческите наслагвания, познанието за които е необходимо за усвояването и ползването на който и да е друг код. Ако я нямаше идеята за азбуката, нямаше да се появи идеята за бита/байта/информацията_като_набор_от_символи, които са универсални и не зависят от конкретно-историческата ценностна скала.
Но усвояването на повече знание - има ли то практическо приложение? Ако четенето е само удоволствие, каква ценност има то(четенето) само по себе си - нали удоволствие можеш да получиш по безброй много легитимни начини? С какво удоволствието, получено по един начин, да е по-престижно от удоволствието, получено по друг начин?
Ако да четеш (от хартия, от монитора, etc.) е начин да получиш знание, то за какво ти е това знание? Да получиш власт чрез знанието? Е, още преди повече от две десетилетия този предразсъдък на ХІХ в. е преодолян - нещата си дойдоха на местата и сега, както и преди, не ти е нужно знание, за да получиш власт (политическа, икономическа, всякаква). Ако имаш нужда от някакво знание, щом получиш властта, ще получиш и знанието (по един или друг начин, под една или друга форма).
Къде остана ползата от четенето в този дискурс?
posted by Illa @ 2/21/2009 04:41:00 сл.об.,
