Четецът 22 февруари 2009
Сигурно ще имате възможност да го гледате. Филмът е добър, рядко успешна екранизция. А Кейт Уинслет напълно заслужава "Оскар", дано да го получи.
Напоследък гледах: "4", "Морфин", "Страх и омраза в Лас Вегас", "Странният случай с Бенджамин Бътън", "Четецът".
Прочетох: "Бруклински безумства" на Пол Остър (не ми каза нищо ново, но го направи очарователно), "Страх и омраза в Лас Вегас" на Хънтър Томпсън (откога се канех, та чак сега), започнах "Замък в гората" на Норман Мейлър, още не съм дочела "Къщата на д-р Ди" на Питър Акройд (щом я влача толкова време, значи нещо не ме хваща - сюжетът няма нищо общо!).
Странно, че тия дни се навършили четири години от смъртта на Хънтър Томпсън и аз точно сега сколасах да прочета книгата и да видя филма. Странно, че точно сега, когато занимавам обществеността с проблема за четенето, най-после успях да видя "Четецът" (а напирах да го гледам, защото навремето романът на Б. Шлинк ми беше направил добро впечатление).
Двете неща (по Томпсън и по Шлинк) са коренно различни като естетика, коренно различни като изразни средства, коренно различни като експресия. Единият е безцеремонен до агресивност в опита си да те накара да го чуеш, другият те залъгва с любовна история, за да ти загатне за какво всъщност става въпрос. И в двата случая авторите (на книгите и на филмите по тях) имат да ти кажат нещо, искат да те помолят да не приемаш нещата наготово, да се замислиш върху това, че нищо не такова, каквото изглежда, и да се запиташ за себе си. "А Вие какво бихте направили?" - попита героинята на Кейт Уинслет и съдията, май, не й прости този въпрос. Вие склонни ли сте да го простите?
"Не бързайте да прощавате", може би иска да каже Б. Шлинк. "Не бързайте да прощавате!", със сигурност предупреждават продуцентите на филма. Но бъдете великодушни, съдете според делата и със съчувствие. Защото палачът е и жертва - жертва на собствената си неграмотност, жертва на собствената си уязвимост, която го тика да се откаже от избора си, тика го да взема решения без да разбира смисъла им, сам да се откаже от възможността за преценка. Можел е да постъпи по друг начин. Стига да беше грамотен, да имаше познание за нещата, които решава (да живее пряката демокрация!). И, ако беше грамотен, този палач-жертва, щеше да знае,че може да излезе сух от положението. Но не знае. И затова точно той плаща за всички. Несправедливо, защото наказанието не е според деянието; но справедливо, защото е можел, но не е поискал да разбере, че върши грях. Не е поискал да знае.
Бернхард Шлинк мисли също като in2h20 :)
posted by Illa @ 2/22/2009 04:29:00 сл.об.,
