Illa`s Blog: За лъжата

За лъжата 25 август 2008

Казват, нямаше да има цивилизация, ако нямаше лъжа. Да излъжеш никак не е лесна работа, затова е създаден детекторът на лъжата, който отчита усилията на организма да произведе хубава лъжа. Подобни уреди се усъвършенстват и, подобно камерите по кръстовищата, в най-скоро време може да се очаква, че устройства за дистанционно оценяване на честността ще бъдат инсталирани по всички обществени места. Понеже масмедиите, една от чиито функции е да бъдат своеобразен детектор на лъжата, не е кой знае колко ефикасна. Бивало е пресата да послъгва в собствен интерес и даже да се опитва войни да предизвиква, та затуй май е обявена за четвърта власт (нищо, че са я "пропуснали" в Конституцията като са изброявали властите в държавата). През 1911 г. Уйлям Хърст прави всичко възможно (чрез публикуване на лъжи) да спретне война между САЩ и Мексико, защото след избухването на революцията(Панчо Виля, братята Сапата и т.н.) се страхува за съдбата на огромните семейни владения отвъд южната американска граница. Вестникарският барон обаче не успял да принуди президента да наруши обещанието си за ненамеса във вътрешните мексикански дела.
Възможно ли е медиите и политиците да не лъжат? Не е възможно, отговаря Ерик Алтерман в книгата си "Когато президентите лъжат". Алтерман изказва мнението, че политиците априори не могат да бъдат абстолютно честни пред аудиторията. Президентът не може и не бива детайлно да обяснява пред обществото всички тънкости на провежданата политика, защото много от действията му са разбираеми единствено за професионалистите. Поради това речите на политиците предварително се шлифоват, аргументацията се опростява, акцентът пада не върху фактите, а върху емоциите. Алтерман цитира есе на Абрам Шулски и Гари Шмит, посветено на Лио Строс (a.k.a. Лео Щраус). Авторите обясняват, че впечатлението за лъжливостта на политиците идва тъкмо от неизбежното съществуване на някакъв "скрит смисъл". Джоузеф Кропси - приятел на Лио Строс и редактор на книгите му, обяснява мисълта на Строс за нуждата от заблуда: "Хората от правителството трябва да внимават какво говорят публично - `ако ви кажа истината, ще помогна на противника`". Шулски и Шмит допълват: "Заблудата е норма в политическия живот и да се надяваме, няма да говорим за очаквания, че ще се появи политик, който ще преодолее тази норма".
Един от начините "да се скрие смисълът" е като се подменят думите. В края на 60-те години на ХХ в. американската администрация е в трудно положение: общественото мнение притиска президента Никсън да изтегли войските от Виетнам, но правителството не разполага с план за подобно изтегляне. Вицепрезидентът Спиро Егню се опитва да противодейства на засилващите се критики. През 1970 г. той произнася остра реч, откъси от която и днес могат да бъдат намерени по сайтовете с цитати и крилати фрази. Егню нарича противниците на войната "идеологически евнуси", "високомерни сноби", "лешояди", и класическото - "бъбриви набоби на негативизма" ("набоб" - в случая може да се тълкува като синоним на "парвеню"). Егню дебело подчертава, че противниците на войната не изразяват мнението на мнозинството от американския народ, че те са малка група от високопоставени негодници от Ню Йорк и Вашингтон, които са си направили клуб "4H" (hopeless hysterical hypochondriacs of history). Речта е написана от Уйлям Сафайър - журналист и поклонник на Лио Строс. Въпреки арогантността си, речта е забележителен образец за сполучливо изместване на вниманието от идеята за прекратяване на войната към нейните носители (всички прилики с реални личности и ситуации от днешно време са случайни). Така администрацията печели време и успява за още няколко години да избяга от дебата относно смисъла на продължаващите военни действия.
Двадесет години по-късно ръководството на Републиканската партия разпространява сред активистите си брошура, съдържаща препоръчителните думи и изрази, които следва да се употребяват в речите пред публика. Съветът е колкото може по-често да се използват "положителни думи и изрази" като: "грижа", "здрав смисъл", "честност", "хуманност", "принципиалност" (аз предпочитам "принципност", но някои наши политици се придържат към другата форма), "отговорност" що се отнася до собствените им възгледи и действия. Що се отнася до противниците, те имат "деструктивно поведение", те са "некомпетентни", "корумпирани", "безотговорни" и са "заплаха". Идеята на авторите на брошурата е, че за много хора тези стереотипни изрази ще заменят анализа на действителната ситуация. Резултатът от парламентарните избори потвърждава ефективността на брошурата - през 1994 г. за първи път от много време републиканците печелят мнозинство в Конгреса.
Впрочем, Лио Строс, като защищава идеята си за задължителното използване на заблуда в политиката, дава за пример Библията - не всичко в нея е казано в явен вид, в притчите е кодирана върховна истина, достъпна за разбиране само от неколцина. Истината е достъпна само за вярващите (Иоан 1:43-51). В този ред на мисли може да се заключи, че политикът не лъже, когато вярва в това, което говори.
Дали?

Етикети: Eric Alterman, Leo Stross, Spiro Agnew, William Hearst, William Safire