Литература и служби 07 юни 2008
Правилно, написаното от мен няма да има много общо с високата литература. Макар че ще спомена Толстой и Пушкин. Дори ще започна от Л.Н.Толстой. Мислите, че той нямал нищо общо със службите? Може самият Толстой да е бил сигурен в това, обаче...
Граф Лев Николаевич умира на 7(по стар стил) ноември 1910 г. На 20 ноември тайната полиция командирова двама агенти да проверят "характера на сборищата в Ясна поляна и в имението на Чертков". В брой 4 за тази (2008 г.) година сп. "Нева" публикува отчета на единия командирован. Любопитна подробност е псевдонимът на доносника - "Блондинка". Отбелязва се забележителната литературност на доноса, която е толкова необичайна за жанра, че отчетът бил спешно представен на самия вътрешен министър П.А.Столипин, но дали защото министърът нямал усет за художествените достойнства на творбата, дали защото освен с художествени достойнства докладът нямал други качества, записките на Блондинката получили резолюция "Към дело", т.е. изпратени са в архива без последици.Коя е Блондинката? Журналист, естествено. Това обяснява литературността на изложението и доминацията на личната гледната точка на автора: отбелязването само на фактите, пасващи на тезата му и т.н. По онова време пропагандата е била неразвита като медийно изкуство, та службите не са намерили по-добро приложение за таланта на Блондинката. А е можело. Дрилих (aka Блондинка) бил светска личност, забавен, с остър език (радвал се да стане фейлетонист), добре приет в средите както на интелектуалци, така и на аристократи. Австрийски поданик и поради това - уязвим. Следователно - нямал голям избор, когато от тайната полиция му предложили да сътрудничи. На всичкото отгоре получавал (доносническа) месечна заплата от 150 рубли, а по онова време армейски офицер, капитан, командир на рота си живеел добре с полагаемите му се 120 рубли. Класическа дилема: богатство или Сибир. Трябва да си идиот, за да избереш Сибир при положение, че собствената ти идеология се казва high life (сега у нас някои го наричат life style, ама не е същото). Иван Дрилих имал огромно поле за творчество - кеф му да публикува в престижни издания, кеф му да пише само под гриф "за служебно ползване". Можел да твори и да получава съответните хонорари. Очевидно, не е бил просто графоман, а достатъчно талантлив писач. С нищо не е по-лош от сегашните си събратя, измерващи значението си най-вече чрез фиша за заплата.
Обаче. Сюжетът на поста ми би бил твърде постен, ако се изчерпваше с това. Като автор на публикацията в "Нева" е посочен П. Е. Счоголев. Ама авторството му е в ей-такива скоби: "[]", което ще рече, че някой друг впоследствие е установил това авторство. Обаче - кой и защо? Не знам.Кой е Счоголев? Литературен историк, пушкинист, общественик. Преди 1917 г. издава списания, съсредоточени върху дейността на декабристите. Изнамерил и публикувал редица исторически извори, които осветляват факти от биографията и творческите търсения на Пушкин. Викан на разпит от царската полиция, след Революцията самият той участва в разпити в качеството си на отговорник за архивите и член на ЧК. Като шеф на архивите, предполага се, има пръст в издаването на фалшивите дневници на придворната дама Вирубова. Според някои хипотези, Счоголев е предоставил материала, а Алексей Толстой е написал "дневниците". Само че допуснал две груби грешки: представил Разпутин като изразител на настроенията на народа и пропуснал да отрази решаващата роля на пролетариата. Поради тези грешки публикацията през 1927-1928 г. на "дневниците" в сп. "Отминали дни" (между другото, през 1908 г. Счоголев издава сп. "Отминали години") е спряна и ЦК на Партията взема решение за закриване на самото списание. Предпалагаемите автори на фалшивите дневници официално не са открити.
Публикацията в "Нева" включва теорията на Счоголев относно обстоятелствата при които Иван Дрилих става таен агент. Малко повече за Дрилих споделя Едуард Хруцки - автор на криминални и приключенски романи. В книгата "Тайните на уморения град" Хруцки разказва как в живота му се появява персоната Дрилих - на витрината на антикварен магазин вижда впечатлила го малка пластика на орел. По-късно се натъква на същата тази пластика в гостната на свой познат. Тогава съзира надписа: "За юбилея на И.Я.Дрилих от приятелите му от Театралния кръжок". Хруцки смята, че като особено ценен агент, Дрилих е бил предупреден и избягва от Русия дни преди Октомврийската революция. Откъде Хруцки има тия сведения? Обяснението е просто - той, Хруцки е зет на един от шефовете на КГБ. Всъщност, на първия шеф на ведомството под това му име. Тъстът е Иван Серов, приближен на Хрушчов, но натрупал заслугите си още при Сталин - има голям принос при депортирането на разни "дребни" народи като татари, чеченци и пр. от нагъчканите южни области към по-просторни части на СССР като Сибир, например. Обаче в началото на 60-те Серов сгазил лука - оказва се, че покровителствал изменика, шпионирал за МИ 6 и ЦРУ, Олег Пенковски. Пенковски е човекът, предал на американците данни, свидетелстващи, че СССР не разполага с такива ядрени ракети, че Карибската криза да прерастне в нещо повече от вестникарски топ-новини. Дали данните са били достоверни, дали Пенковски наистина е бил предател или историята с предателството му е само сценка за пред света, трудно може да се каже. Дори има предположения, че присъдата му (разстрел) в действителност не е била изпълнена. Като доказателство се сочи и фактът, че дъщерята на предполагаемия предател работи във външното разузнаване след екзекуцията на бащата. Т.е. намеква се за сценарий, при който Пенковски доброволно приел да изиграе ролята на "стръв". Впрочем, пседонимът му бил "Герой".С една дума - купища интригуващи сюжети. Стига да имаш достъп до секретните архиви. Или да не те мързи да измисляш. Но литературата има място в дейността на службите, спор няма.
posted by Illa @ 6/07/2008 05:41:00 сл.об.,
