Дзен и изкуството на блогинга 20 януари 2008
Напоследък времето ми е кът. Поради тая причина употребявам блога си в първичната му форма - като бележник: да ми спомня, че еди-какъв си въпрос е минал през главата ми. Накъде е кривнал този въпрос, не е много ясно и заради това постовете ми излизат такива недодялани и неразбрани.
Та, подозирайки че BlogCamp ще придобие едно предимно технологично измерение, твърде се заколебах дали да натоваря участниците с присъствието си, но любопитството надделя... много добре казано е това за котката, ама слаб е човек и т.н., да ме прощавате, както се казва.
Хубаво. Жюстин Томс имаше публикация относно допустимото съдържание на постовете в блога. От сутринта се каня да свържа нейния пост с настоящия мой, но не мога на отворя блога й. Дай боже да е нещо временно. Слава богу, RSS-четачката ми го помни, нищо не се губи на този свят, та давам линк - дано нещата се оправят и достъпът до блога й се възстанови.
Та: какво може и какво не може да се пише в блога. Казвах аз, че не е добра идея блогът да се разглежда като медия в традиционния смисъл на думата, ама ... (опит за шега, очевидно - нескопосен, щом се налага да пояснявам :) ). Ако е медия в тесния смисъл, блогърът трябва да предоставя проверена информация (твърде спорно е правото на журналиста да доказва своята гледна точка - работата му е да информира за чуждите, не за своята - нали затова е медия, демек - посредник). И опряхме до същността - медия ли е литературата? Според някои теоретици - да. Само че хората на изкуството "донасят" до читателя/зрителя/слушателя СВОЯТА гледна точка, къде е посредничеството? Същото - и с блогъра, своята гледна точка...
Защо ги говоря тия неща? Литература ли е блогът? Или SMS-ът? Може да бъде - ето на. Личното ми мнение е, че е дивотия да се иска от авторите да отразяват само факти, подлежащи на доказване или да заплащат за използването на търговски марки в романите си... при положение, че логично е обратното - на тях да им се плаща за реклама... може би. В много случаи им се плаща по някакъв начин даже и по
нашите географски ширини - ако правилно съм разбрала от коментарите, може и да не съм доразбрала за какво става въпрос.
Проблемът е, че понякога блогът трябва да се подчинява на търговски правила, по-често - не. Ако приемем, че търговските правила регламентират и правото на изразяване на мнение - кога, в кои случаи, какво може да се каже? Питам се, защо има дискусии относно жизненоважни проблеми (за легализацията на наркотиците, за порнографията, в т.ч. - детската, и т.н.) и те се разглеждат през призмата на
свободата на словото, и единствено през тази призма, а щом допре до търговски (евентуални)нереализирани ползи, нещата се пречупват и всички забравят за свободното слово. Примери дал господ: тия дни съд в Нова Зеландия забранява на блогър да споменава в постовете си МакДоналдс, защото като бивш служител си позволил да се изрази неласкаво за условията на работа в кампанията. Преди месец друг съд в същата страна санкционира уволнението на служителка в Warehouse, която пропуснала да се възхити от мениджмънта на работодателя си в социалната мрежа Bebo (много популярна в някои страни и почти неизвестна у нас).
Блогът медия ли е по презумпция?
posted by Illa @ 1/20/2008 03:39:00 сл.об.,
4 Comments:
-
At 2/28/2008 01:40:00 сл.об.,
Orlin said...
-
Особено би било интересно твоето мнение за блог-мероприятието, ако си била.
Ако ли пък не си (съдейки по паузите), то тогава дано всичко е наред и да е добре :). -
At 2/28/2008 11:07:00 сл.об.,
Illa said...
-
Бях-бях. Ама нямам време да разкажа :)
Най-интересното беше, че имаше нужда от превод между юристи и техничари, но нямаше кой да го прави. Де факто.
Което сигурно ще потвърди собствените ти представи относно българската блогосфера :)
Но може и да греша - все пак не присъствах през цялото време. Междувременно посетих една изложба и няколко други места :) -
At 2/28/2008 11:53:00 сл.об.,
Orlin said...
-
Може ли да е интересно нещо, което не е никаква изненада? :)
Всеки случай, повече за впечатленията ти би било от определен интерес.
Мина ми през ум, че не случайно многозначително мълчиш :). -
At 3/01/2008 05:12:00 сл.об.,
Illa said...
-
Не съм ли казвала, че с по-голямо удоволствие гледам криминалета, ако вече знам кой е убиецът :)
