Неща, които ме дразнят 01 март 2008
Нали помните "Записки под възглавката" на Сей Шонагон? Там има какви ли не списъци - с неща, които цени, неща, които не харесва и т.н. Е, аз няма да правя точно същия списък, но много се дразня като видя в някоя масмедия неща, писани като за контролно по литература в седми клас. Т.е. авторът няма никакво отношение към предмета, но са му поръчали да напише нещо си по въпроса и той гледа да отбие номера.
Много ми е тъжно, когато това се прави и на страниците на "Капитал". Тъжно ми е, че в блоговете има по-добри рецензии за "3,10 до Юма", отколкото в последния брой на "Капитал Light". Тъжно ми е, че се опитват да ме убедят колко им е харесал "разказът", изпратен по e-mail и затова са го публикували...
Тъжно ми е като чета, колко им е трудно на работодателите да намерят качествени(sic!) служители. Сещам се за един съученик (известна сега личност, дава интервюта и пр.), който беше получил петица на класното по литература в седми клас. Учителката, чийто любимец безспорно беше, изрази разочарование, че се е представил по-зле от очакваното. "Работата ми си е отлична - заяви съученикът ми, - но няма кой да я оцени". Впрочем, аз имах шестица тогава. Момчето имаше право: оценителите работят с други критерии - способностите рядко са на първите места. Работодателите не искат или не могат да правилно да преценят кой би им вършил работа. А после плачат, че имало било дефицит и напират да си внасят работна ръка от чужбина, хм-хм.
posted by Illa @ 3/01/2008 04:52:00 сл.об.,
