Живот и смърт, и рап в Ню Орлийнс 21 юни 2008
В поста ми ще става дума за живот и смърт, но не и за рап. Просто си позволих да заимствам подзаглавието от послената книга на Ник Кон "Triksta: Life and Death and New Orleans Rap". Може би ще се запитате "Кой пък е тоя?". Ник Кон е британски журналист, пише за музика. През 1975 г. New York Magazine публикува негов очерк, посветен на диско-културата. По този очерк е създаден сценарият на "Треска в събота вечер" (1977). Благодарение на това, сега Ник Кон има собствен (карибски?) остров, на който живее с жена си (втората), децата и кучетата. Така поне твърди братовчедката му - главна героиня на поста ми. Но за нея по-късно. Ник Кон е син на Норман Кон (световно известен британски историк) и Вера Бройдо (писателка и журналистка).
Вера Бройдо е дъщеря на Ева Бройдо от втория й брак (с Марк Бройдо). От първия си брак Ева има друга дъщеря - Александра. Ева Бройдо е известна революционерка, активистка на меншевистката партия. След Октомврийската революция се установява със семейството си (второто) в Берлин. През 1927 г. пристига в Русия по партийни дела, арестувана е, осъдена, след затвора е заточена в Ташкент и после - в Сибир; по някои данни е разстреляна през ноември 1941 г. Марк Бройдо емигрира с децата си в Лондон след идването на власт на Хитлер, умира през 1937 г.
Както стана ясно, Вера Бройдо се омъжва в Лондон за Норман Кон, а по-голямата й заварена сестра Александра - за Антон Адасински. Бащата на Норман Кон е евреин, а майка му - католичка (ирландка, ако не се лъжа). Бащата на Адасински е поляк, а майка му - чехкиня. Така или иначе, Антон е роден в Русия и говори само руски, както и жена му (еврейка). Както и дъщеря им Галина. Впрочем, твърде смесената й кръв става причина в паспорта на Галя да бъде записано, че по народност е рускиня.
Адасински е арестуван през 1938 г., независимо, че преди Революцията е бил професионален революционер; или тъкмо поради това. Разстрелян е няколко дни по-късно. По ирония на съдбата по същото време е разстрелян като враг на народа и разследващият го прокурор. Галина и майка й са арестувани малко по-късно и са заточени в един и същ лагер поради чисто съвпадение. Галя едва е завършила девети клас. В лагера ражда дъщеря си Олга (през 1945 г.). Едва през 1960 г. им е разрешено да се върнат в Санкт Петербург (тогава Ленинград). По-малкият брат на Галина през войната е евакуиран заедно с училището, в което учи, и изчезва безследно. В последното си писмо от 1943 г. съобщава, че са мобилизирани и заминават за фронта.
Галина Адасинская дава три интервюта на Татяна Косинова през периода май 2004 - май 2005 г. В тях разказва за живота си. "Да, радвах се, че съм комсомолка", "Радвах се, че не ме изключиха след ареста на баща ми. Едно момче се противопостави: "Ако изключите Адасинская, всички ще напуснем". Не, не помня кое беше това момче". "Какво е говорил баща ми за Сталин? Защо ми задавате такива провокационни въпроси? Нищо не е говорел!". "В лагера бяхме чудесна компания. Хубави години бяха".
Спомените на Адасинская са включени в книгата на историка Орландо Фигес "Шепнещите: личния живот в сталинова Русия". При подготовката на книгата са проведени беседи с повече от 450 човека - деца на кулаци и непмани, партийни величия и военни, пострадали и облагодетелствани, различни хора, болшинството от които напълно неизвестни за широката публика. Главното за Орландо Фигес е това, че са свидетели на епохата.
Повтаряща се тема в интервютата е желанието да си незабележим, да се слееш със средата, а това е трудна работа, когато няма къде да се скриеш от чужд поглед, дори у дома (доколкото комуналната квартира е "у дома"). Стремежът да се запази човешкото достойнство е по-силно от убежденията. Сред събеседниците много малко са тези, които могат да бъдат определени като дисиденти. За повечето хора, пострадали или преуспели, Съветският съюз е родината, с чиито упехи те се гордеят. А въпросите за отношението им към властта са възприемани като провокационни.
Книгата на Фигес е номинирана за тазгодишната награда на BBC4 "Самюел Джонсън" за научна литература. В нашенското интернет пространство се появи не съвсем адекватна информация за книгата - като се тръгне от грешния превод на заглавието ("Доносниците", как им е хрумнало?), та нататък все в този дух. Вярно, девойчето се позовава на статия в The Times, която акцентира само върху една от съдбите. Всъщност, в книгата си Орландо Фигес се стреми да разкрие какво е било ежедневието в години, асоцииращи се в съзнанието на европейския съвременник с думите "голям терор". Как са живели хората при комунизма, при фашизма, какви са били ценностите им, делниците, тревогите и радостите им. Това се опитва да разбере историкът.
posted by Illa @ 6/21/2008 04:54:00 сл.об.,
