"Заложна къща" 20 юни 2008
Днес ще направя два постинга. Дай боже, утре - още един. И все за книги, все за литература. Утре, ако черна котка не ми мине път, ще дочета "Люде, на които не им се отваря парашута" и ще ви кажа как точно съм я разчела. С божия помощ ще го направя.
Сега ще постъпя по начин, по който обикновено не постъпвам поради липса на време. Ще реагирам спонтанно. Рядко ми се отдава такава възможност: като се случи нещо, което ме подбутва да пиша, все е в момент, когато съм силно ангажирана с други неща, та писането остава за после. И вече не е спонтанно сътвореното постфактум. Но току-що ми се падна късметът: повод да ме импулсира за постване тъкмо като се канех да споделя впечатленията си от друга книга.
(Добре. Увертюрата беше до тук.)
Ей сега Ваня Щерева ("певица, актриса и отскоро - писателка", според анонса на журналистката) изрази пред ТВ зрителите почитта си към Деян Енев, но заяви раздразнение към специалистите от МОН, които са избрали точно този разказ за изпита по БЕЛ на седмокласниците, кандидатстващи за по така гимназиите. Защото В.Щерева не разбрала края. На разказа.
Нямам около себе си дете-седмокласниче, та не си направих труда от ранни зори да се запозная с литературната творба. "Чакай, - казах си. - Ако един писател не разбира, има нещо гнило. Наистина ли е толкова объркано всичко?". Прочетох разказа. Ми не знам. Със сигурност може да има много тълкувания. Не е просто. Но е ясно:
Очевидно, главният герой е достатъчно интелигентен човек (разбира от истински ценни вещи; има усет, който предполага образованост и гъвкавост), той обича красивите неща сами по себе си, а не само парите, които му носят ("Калин Бандеров гальовно [подчертаването мое] въртеше скъпата вещ в ръцете си <...>. Той щракна капачето и то красиво [подчертаването мое] отскочи нагоре."). Разбира се - "Бандеров" отпраща към "Бендер" (Остап Бендер, кой друг). Разбира се, това е човек, който използва конюнктурата. Разбира се, става въпрос за печалбарство и спекулации. Разбира се, в непманския смисъл. Естествено, не можем да не вземем предвид, че "Заложна къща" е включен в главата "Обикновени истории" на сборника "Клането на петела", издаден през 1997 г. За единадесет години от издаването много вода е изтекла в България. Да не забравяме, че непът в СССР трае по-малко от десетилетие - идеята възниква през 1921 г., а през 1930 г. "новата икономическа политика" вече е мъртва, окончателно и безвъзвратно. Впрочем, сега в Москва са експонирани творбите на съветски художници от този период - тогава соцреализмът още не е бил официално направление и все още са били разрешени естетическите търсения, чрез които най-добре да се направят съответните идеологически внушения. Тогава (по време на непа) съветското изкуство е било авангардно, в крак с европейските модернистични течения.
Да, седмокласниците не са длъжни да знаят всичко това. Не им е и нужно, за да преразкажат историята. Историята, в която главният герой получава знак свише, че някой е имал за него надежди и упования. За читателя остава правото да реши, дали те - тези надежди и упования, са оправдани или излъгани.
Какво непонятно има?
posted by Illa @ 6/20/2008 09:21:00 сл.об.,
