Illa`s Blog

Вчера писах за Елфриде Йелинек. Вероятно откровенията й са останали леко неразбрани. Но не е нужно всеки да разбира всичко. То пък сякаш има нещо разбираемо на този свят :) Защото винаги има още нещо, както казва героинята на Иван Вирипаев от пиесата "Битие 2".
Четох за постановката (по текста на Вирипаев) на Галин Стоев, представена на Фестивала в Авиньон тази година. Le Mond й обръща внимание, макар после да измърморва, че не е постигнала успеха на "Мимолетности" на Ариан Мнушкин (Les Ephemeres), "Мълчанието на комунистите" на Жан-Пиер Венсан (Le Silence des communistes), "Ангели в Америка" на Кшищоф Варликовски (Angels in America), "Nine Finger" на хореографите Фумийо Икеда, Ален Плател и Бенжамен Вердонк. Но все пак вестникът отчита, че спектакълът на Стоев е предизвикал интерес. Тези дни International Herald Tribune също писа за нашия режисьор (информация за публикацията имаше и в "Дневник").
В руската преса се отбелязват разликите между московската и белгийската постановка. В руския спектакъл участва самият драматург. Той изпълнява фриволните частушки, включени в текста. Галин Стоев ги е заменил с френски шансони в акомпанимент на акордеон, цигулка и виолончело. Но не това е основното. Руската версия е буквалистка. Белгийската, както пише Глеб Ситниковски, е грамотен превод на езика на една по-различна култура.
Текстът е лаконичен. Както и "Персите" на Есхил, пиесата дава възможност за разработване в различни посоки.
Два-три цитата по мой избор съм дала тук.