За блогърството

Maestross записа подкаст с разговора ни за блоговете.
Ще се радвам, ако някой го чуе и ми каже с какво не е съгласен.


Powered by Qumana


posted by Illa @ 7/30/2006 03:26:00 сл.об.,

33 Comments:

At 8/04/2006 04:49:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

 
At 8/09/2006 01:21:00 пр.об., Blogger Симион Патеев said...

слушах ви :-)

Поздравления!

Интересни размисли, но стана късно и бих коментирал в друг момент...

 
At 8/09/2006 03:52:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ще съм благодарна да чуя отзив! ))

 
At 8/09/2006 11:49:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Лично аз бих искал да узная повече за личното мнение и отношение по тези въпроси - и на двамата участници.
И - по възможност - конкретно и в детайли.
Дали не трябва вече да бъдат изключени от тясното понятие блог - "мегаблоговете", поддържани от множество хора и очевидно професионализирани? Защото тази им форма не отрича ли само поради този факт самата същност на блога (като форма на лично и независимо мнение)?
Ако ли пък е очевидно, че най-популярни са тясноспециализираните блогове, то какво е мястото на блога - тип "магазин"? Ясно е, че въпросът ми е чисто егоистичен.
Тясната специализация има очевидното предимство да улеснява и бездруго доминиращия днеска тясноспециализиран човек (вечната и нарицателна "липса на време").
Не е ли обаче възможно обратното - интересът да се предизвиква "пост фактум" - след като човек е срещнал нещо ново, различно и извън досегашната му сфера на конвенционални интереси в някой "магазинен моно-блог"?
Тоест, задължително ли моно-блоговете - "списания, отразяващи интересите" на автора - са осъдени на твърде mediocre и силно ограничен интерес? От една страна, те не са ориентирани за осведомяване на близките за ежедневието на автора (страшна икономия - вместо да пише на всеки поотделно), от друга - са разбъркано-хаотични като топик.
Наистина ме занимават такива страшно важни въпроси :).

 
At 8/11/2006 10:06:00 пр.об., Blogger Illa said...

Чакай сега - ако питаш мен, то точно свръхпопулярното е обречено на посредственост, не ли? )) Ако се стремиш да те четат всички, ти трябва много добре разработена маркетингова стратегия. Качеството на написаното няма нищо общо.
Впрочем, затова съм и привърженичка на сайтовете от типа на, да речем, Daily Kos, който обединява блогове по дадена тема. Макар от друга страна точно към Daily Kos имам някои резерви. Няма да нарека това социална мрежа, защото е друго по същината си. Но в Русия, например, сега е бумът в създаване на такива сайтове, в които се подбират (не се допускат всички) или блогове на специализирана тема, или блогове с различна тематика и характер. Обединяващото е, че са добре списвани (е, да, по мнението на администрацията на сайта). Подредени са в категории и всеки може да си следи това, което го интересува. Независимо къде са хоствани - това е най-важното и смисълът на упражнението.

 
At 8/12/2006 01:49:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Значи пак тясноспециализирани?
Ако имаш 28 интереса - трябва да ходиш на 28 места? Пипкаво е малко, май.
Нещо вътре в мене се бунтува против затворените структури и общества; не знам защо, инстинкт някакъв. Сигурно не е правилно, но.

Аааа, да! Сигурно защото съм либертарианец :).

 
At 8/12/2006 08:53:00 пр.об., Blogger Illa said...

Имаш право. Според мен, руската част на LJ е точно това, което ти трябва :) Смята се, че е своеобразна и даже има защитени дисертации за нея. Само дето ти е нужно време да се ориентираш и да намериш кръга от потребители, които представляват интерес за теб и ти за тях. Ако не се лъжа, има около половин милион руски блогове там - затова е трудно да намериш тези, които да ти станат приятели. Но пък при такова количество няма как да не намериш :)
При българските блогове, мисля си, проблемът е, че най-добрите предпочитат да си се хостват самостоятелно. А някои даже са изключили възможността да ги коментираш. Т.е. те гледат на блоговете повече като на традиционна масмедия, не им е сладко да използват всички възможности на блогирането.
Затова ми се ще да има някакъв сайт, нещо като портал за блогове. Там няма начин да няма блогове и от типа, който на теб ти допада. И не само на теб ))

 
At 8/12/2006 05:49:00 сл.об., Blogger Orlin said...

По-точно е да се каже, че това е вида блог, в който аз се упражнявам.
Допадат ми блогове с индивидуалност; със стил - така да се каже.
Такива, които да отразяват качествата и индивидуалността на автора си.
Впрочем, без никакъв оглед на тематиката.
Аз наистина искам моят да ти харесва; може да е инфантилно, но е важно за мене. Аз пък харесвам - в този ти тука - чистият полутелеграфен стил и напълно откритото и оставащо неясно лично отношение и мнение. Когато пък го има - то е хубаво отразено и представено; това си е определено талант и изкуство.
Може би помниш, неведнъж съм си казвал мнението, че у нас има нужда от блогове, които да могат осезаемо да влияят на общественото мнение, дори само като "заплаха" и контратежест на омръзналите на всички и с крайно ниско ниво казионни медии.
Като така - не може да е добър, а даже според моите крайни разбирания, дори изобщо не е блог този от "затворен тип", нещо "в себе си" - то е не дори възпроизвеждане на традиционния тип медия, то е най-обикновено огледало на суетата. Същото е впрочем и с "групата блогове" - затворени в нещо като по-рано модните "уеб-рингове".
П.С. Руските ми харесваха (или може би по-точно - бяха ми интересни), но май вече - не чак толкова. Отиват нанякъде - и те май не знаят точно накъде.
Може би просто първоначалната с позитивна роля мода преминава. Сега като че ли е дошло времето на рутината - а тя винаги показва "истинското лице"; а то - в техния случай - е добре познатото и от край време все същото - руско. Него си го знаем.

 
At 8/14/2006 10:52:00 сл.об., Blogger Illa said...

Не знам кои точно блогове си следил и накъде са тръгнали )) Може би просто отначало са ти се сторили малко необичайни като стилистика ли, що ли, а после са си загубили интересността от тая гледна точка и не са ти казвали нищо ново. А може би не е това причината, не знам...
Има един такъв момент с блоговете, че ако са твърде затворени, те до голяма степен си губят смисъла, изчерпват се. Така си мисля.
И си мисля, че не могат да бъдат контрапункт на традиционните масмедии, даже само заради това, че традиционните масмедии ги експлоатират много успешно. Блоговете са нещо като китайците - побеждават с бройката, не толкова с качеството ))

 
At 8/15/2006 10:48:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Добре казано :); хареса ми :).
Все забравям нещо - казала си го и в подкаста, а също и в по-предния си коментар малко по-нагоре: "Затова ми се ще да има някакъв сайт, нещо като портал за блогове."
Как си го представяш? На какво да наподобява? (за да добия представа).
Нещо като наше - дет дълго време го четях и си му виках без да ми мигне окото - техноКрати ли?
И - да, някой трябва да го направи; но - кой? Т.нар. "бгит.нет" май не е точно това?

 
At 8/15/2006 06:45:00 сл.об., Blogger Illa said...

Ключовият въпрос е: кой ще го направи? Че ще го направи някой, това е само въпрос на време. Но тъй като е свързано с разходи, естествено е да го направи, който има някакви цели и съответно - ще то направи според нуждите си. Ако се твърди друго, работата ще е подозрителна :)
Как си го представям? Съвсем смътно - нещо такова, ама съвсем ориентировъчно, и на мен още не ми е докрай избистрена представата.
bgit.net няма такива цели, доколкото схващам. Но е добра основа. Стига да се намерят финанси. Няма как да стане иначе. За съжаление, бих казала. Не за друго, а защото не е нормално да се иска от някого да финансира нещо, от което да не извлече полза. А това прави нещата по-различни.

 
At 8/16/2006 12:44:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Да, без съмнение е така.
Би било хубаво да е репрезентативен, балансиран и обективен един такъв сайт.
Вероятно нуждата ще го извика на живот, когато и българските блогове започнат да се считат и у нас за феномен; кога ще стане това е въпрос неизвестен. Както и дали изобщо.
Наистина би било хубаво, но мене ми се струва, че - би играл роля да популяризира блоговете. От друга страна - за да се появи под натиска от необходимостта, блоговете вече трябва да са станали масово популярни и да са се саморазпространили така да се каже. Май излиза, че дотогава нещата ще си вървят на самотек и обикновен личен индивидуален интерес.
Линкът нещо не ще да се отваря при мене, пак ще опитвам.

 
At 8/16/2006 11:16:00 пр.об., Blogger Illa said...

Винаги съм се чудила защо в България блоговете не са популярни. Младите хора нямат нужда от себеизразяване, що ли? Стигат им форумите... Не знам.
Лошото в тая ситуация е, че платформите, които сега се появяват и афишират себе си като блог-платформи, всъщност са социални мрежи. То не е и лошо само по себе си, нека си ги има.
Лошото е, че ако не искаш да се запознаваш, а да обменяш мисли (сори за израза!), нямаш достатъчно средства да стигнеш до друг такъв човек. И един подобен портал би вършил чудесна работа за това.
Линкът си работи при мен, не знам защо на теб ти създава проблеми. Но не съжалявай, ако не успееш - не е някакъв образец за подражение даже като визия. Виж и това (при положение, че не го знаеш вече :) ) - http://blogs.yandex.ru/. Това е съвсем различен подход, също е далеч от идеалното решение, но все би свършило някаква работа.

 
At 8/16/2006 08:42:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Чисто визуалното впечатление е, че за последната година рязко са се увеличили - количествено.
Тук таме - и, да кажем, и като качество.
Все пак - твърде, твърде далече е от забележителния световен феномен, в който блоговете отдавна и безапелационно са се превърнали.
Ето част от моите - пак основани на "масова психология" - обяснения - защо.
Ние - може би ни е национална черта - вечно всичко знаем; но със сигурност знаем повече от всеки друг; чуждо мнение - дори и да не е различно - просто не търпим, винаги сме склонни да омаловажаваме чуждото и да преувеличаваме своето; особено силна е дълбоката ни и непоклатима вяра в несъмнената и окончателна правота; изключения не се допускат. Интересите ни са или - на чисто битово, повърхностно ниво, или - са задължително в полето на високомерния естет-снобизъм или снобски естетизъм, непремененно придружен от самовлюбеност и непоносимост към останалите (освен, ако не е частният ни хор, пеещ дитирамби).
Може би това е и една от причините изобщо обществените начини на общуване да се развиват малко бавно и тромаво.
От една страна, ако това е вярно - блог-феноменът така и няма особено бъдеще у нас; от друга - все пак - макар и мудно - но надеждата, е че нещо като позитивно развитие все трябва да има. Значи прогнозата е - и в това отношение, доста след света. Но, ако нещата са такива - то нито едното от двете не е лошо; те просто са такива. И не ни остава друго, освен да се "социализираме" "интернационализирайки се" :).
Руският яндекс по блоговете - мене ми напомня на едно доста бледо възпроизвеждане на обикновените техноКрати, които и сами по себе си не стават особено много за нещо.
Но че има нужда от подобен сайт - има и това си е.

 
At 8/16/2006 11:15:00 сл.об., Blogger Illa said...

Определено има някакви народопсихологични елементи в тая работа. Сега се опитах да си спомня колко български тийнейджъри са си водили навремето "нормални" дневници, в тетрадка. А съдейки по филмите, в Щатите това си е от край време обичайна практика.
В същото време май пак тия твои техноКрати казват, че най-много записи в блоговете има на японски. Понеже японците имали навик да пишат малко, но по няколко пъти на ден.
Та така. Ще видим какво ще стане тук. Нама начин да не цъфне и у нас това растение, но какво ще върже, ще видим :)

 
At 11/15/2006 01:48:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Чух отново и препрочетох какво сме си говорили тука.
Три месеца и половина по-късно - определено беше интересно да си го припомня.
За изминалия отчетен период от време:
а/ ти говориш за някакъв тип сайт, който да концентрира и филтрира българските блогове: появи се Мегафон.
б/ аз по онова време и преди него наивно проплаквах за поява на блогове на авторитетни и значими обществени личности - като пороен дъжд се изсипаха индустриално количество политически (кой знае защо все "десни") блогове.

Много интересно. Или странно.

Трето - тези дни темата, която и бездруго никога не е напълно заглъхвала, отново е на гребена на вълната и е в топ-блог-модата :).
Семинари, мнения, буря от изказвания across де що блог има из полето.

Ситуацията вече изглежда коренно различна в сравнение с някакви си само три месеца и половина, в онова lazy-лято, но без ние да знаем, съдържало в себе си качествения подскок вследствие количествените натрупвания :).

И за да съм съвсем директен - време е, мисля, за нов подкаст; има какво да бъде казано и чуто в него :).

 
At 11/15/2006 06:49:00 сл.об., Blogger Illa said...

Точно сега не ми се мисли за подкаст. И за каквото и да е друго. Нападна ме грипен вирус преди да съм се ваксинирала. И (има нещо в тая работа!:) ) разболях се точно след като посетих семинара за блоговете.
Не съм в състояние да обобщя впечатленията си, заради болестта. Централната тема бяха корпоративните блогове.
Този твой коментар се появи в пощата ми - добър знак, нали! :)

 
At 11/15/2006 09:13:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Знам аз как да изпробвам системата :).
Неразположението да ти минава - много е неприятно.
А когато си в кондиция - кажи си мнението за отбелязаните от мене съвпадения :).
Корпоративният блог?
Това е нещо като автобуса, сравнено с луксозна лимузина :).
Но пак, най-важното - бързо и много прогресивно оздравяване (зеленият чай бил по-полезен и от водата, доказа науката скоро :).

 
At 11/16/2006 10:24:00 пр.об., Blogger Illa said...

Благодаря!
Като се пооправя, непременно ще отговоря. Надявам се да е скоро

 
At 11/18/2006 02:08:00 пр.об., Blogger Orlin said...

И сега като се "пооправи"? :)
[Радвам се, че си добре вече.]

 
At 11/18/2006 02:00:00 сл.об., Blogger Illa said...

Знаеш ли, не мисля, че се е променило нещо из основи по отношение на българската блогосфера. С изключение на появата на Мегафон. Политическите блогъри още не са съвсем наясно какво точно правят. Нормално е да има повече "десни" - тук дясното е стремящо се към промени, към нещо ново, а блоговете са нещо ново. И всеки го прави според възможностите си. Продължавам да смятам, че Ал.Бож. се справя най-добре :) Но министър Калфин не отстъпва. Разликата в стила им е закономерна.
Какво друго се е променило оттогава? Съществува нещо като социална мрежа, която си е най-банален сайт за запознанства (sibir.bg), набира скорост blog.bg, но той е още манджа с грозде, заговори се за корпоративни блогове (някакво събуждане). Но няма нито портал за блогове, нито българска търсачка.
Единственото сериозно раздвижване е в сайта на в."Капитал" - имат хубави идеи за развитието му точно в такава посока, откъдето вече са минали The Guardian, Wall Street Journal и т.д.
Другото ми прилича на тактиката на Харолд Хардероде - нали знаеш:
"- Нападаме Англия!
- И какъв е планът?
- Какъв план, бе! Нападаме и толкоз".
Виж, в руската блогосфера нещата се промениха тотално. Ама това е друга тема.

 
At 11/18/2006 08:28:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Помислих малко по въпроса (около 5 сек) и пак стигнах все до същия извод:
Трагедията на българската блогосфера е, че е тотално доминирана изключително от тясно свързани с компютри и интернет хора.
За едно начало, да приемем, че е нормално. Но не е нормално да е същото и доста време след него.
Ако блогосферата е като една опъната гумена ципа, те са като едно оловено топче, което изкривява монофазно равнината й. И всичко що е по склоновете непроизволно се стреми да се сурне надоле, привлечено от образуваната дупка.
Лошо, лошо.
Докато тая работа не се нормализира, нищо няма и да е нормално.
Дано политическите блогъри нещо променят в този смисъл - поне би трябвало. Или ми се ще, май-май. Щото те пък изкривяват в друга посока.

 
At 11/18/2006 09:42:00 сл.об., Blogger Illa said...

Ами чак трагедия не бих го нарекла. Тъжно е, че "китайците" са много-много малко...
Времето ще покаже.

 
At 11/24/2006 09:08:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Каква е разликата между Мегафон на Капитал и Блогосфера на Дневник?
Каква промяна и какво изобщо ще донесе появата и на второто?
Съответства ли донякъде на идеята ти за "колектор" на блогове, за която става дума в подкаста и в коментарите по-горе?
Може да не ти се мисли за подкастове, ама поне да ти се помисли за магистрален обзор, анализ и коментар на настъпилите промени и еволюция.
Молба на пламенен читател :).

 
At 11/24/2006 10:31:00 пр.об., Blogger Illa said...

Засега не виждам разлика между двете - на "Капитал" и на "Дневник". Което е разбираемо - един и същи екип прави и двата сайта. Може би по-нататък ще се появят различия.
Това е един от възможните начини да се направи "колектор". Смисълът на този тип "колектори" е да даде теми на вестика, които са масово засегнати в блоговете и, следователно, може да се заключи, че са по-интересни за обществото. При това вестникът се сдобива с голям брой репортери/дописници-доброволци :) Тия доброволци пък в замяна получават популяризиране на блога си. Отдавна се прави по света. Вероятно има и други предимства за вестника, щом си позволява да инвестира в такава форма.
Както казах, това е един от начините да се направи подобно нещо. И как ще изглежда то, зависи от целите на този, който го прави.
Колкото до другото - да се погрижа за нещо по-обобщаващо за блоговете, ето пример за това, колко немарливо се отнасям към собствените си планове :) За съжаление, все се появяват някакви обствоятелства, които ми пречат да се съсредоточа върху темата.

 
At 11/24/2006 01:05:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Мегафон се е ударил в гърдите, че показва само блогове, в които се пише за политика. В резултат на което, четем личните преживявания на доста хора, които минавайки покрай политиката, някъде си с половин уста са казали едно политическо гък, но пък имаме удоволствието да четем и твоите ярки попадения, нищо, че българската политика я подмина само с небрежната констатация от 2 кратки изречения, че много си е хубава сегашната система на избиране на президент :).
Новата "Блогосфера" на Дневник се хвали пък, че ни предоставя бляскавата възможност да навлезем в интимния свят на доста от елитните блогъри, които са загърбили политиката, както и на голяма част от мегафонците.
Лично аз съм много доволен, че те има и на двете места :).
Доволството ми намалява само от дребната подробност, че бих бил още по-доволен само ти да беше там :).
И да се учат по тебе другите, а не по доста преобладаващото множество неособено репрезентативни блогове.
Ако щеш вервай, ползата щеше да е неимоверно по-голяма (при проявен интерес, мога и да се обоснова изчерпателно-задълбочено, но необоримо най-вече).
Мене донякъде им симпатизирам и на двете такова. Позитивно развитие е, ми е впечатлението.

Може и да нямаш време (и сигурно), но пък ние имаме търпение, така че двете се уравновесяват.
И ако трябва един път да съм само сериозен, без капчица намек на условност и лека шеговитост, мнението ти и обобщенията по тези въпроси определено биха били важни и интересни. Така, че - надявам се, дано получиш внезапен пристъп на желание да го сториш :).

 
At 11/24/2006 01:35:00 сл.об., Blogger Illa said...

От твоите уста - в божиите уши! Това - за "внезапния пристъп на желание" :)

 
At 12/05/2006 03:07:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Сбуторясвам тука отзад, в това тъмно кюше и зад този скрит ъгъл кражбата, която осъществих на едни чужди авторски права, която да се надявам, че няма да бъде разкрита, защото оттатък стои истински орел на авторскоправното правосъдие и лошо ми се пише и горко ми, ако това се случи.
Обаче живо ме интересува мнението ти относно ценните изказани мисли, то ще си проличи кои. А освен това не са и съвсем "офф-топик".
Следва копи-паст на днешен пост от един анонимус блог:

Скъпи читатели на ***,

Бих искала да ви информирам, че този дневник ще бъде закрит след 24 часа. Причините са съвсем обикновени: забавлявах се достатъчно. Омръзна ми.

Започнах този блог, когато имах остра нужда от стрийптиз и комуникация в една посока. Следвах също и модата. Несъзнателно.

Не намирам никакъв смисъл в личните блогове.


Те показват само малка част от автора и неговия свят. Развиват нарцисизма му и го карат все по-малко да се вглежда в околните.
Личното блогване, което всъщност е обществено, дава илюзия за свободно изразяване на мисли. Блогърите са често твърдоглави и държат на своето мнение, защото смятат, че е алтернативно. Личните блогове убиват елитната мисъл на знаещите.
Вулгаризация на знанието.
Разводняване на знанието.

Aко един ден имам деца, ще им дам родителски съвет: четете книги, а не блогове.
*** oстава. Той отрaзява обективни факти от юридическия свят.
Ако един ден отново имам нужда да кажа нещо, ще го направя под псевдоним. Така ще се чувствам необвързана с постинга си.
Отварям коментарите за сбогуване.

Край на цитата.
Зачудих се дали пък няма нещо вярно в изказаните обобщения?
Хем може и да има, хем не ми се ще.
Коментарът ти би ми бил много интересен и се надявам да не съм злоупотребил с търпението ти.

 
At 12/05/2006 10:55:00 пр.об., Blogger Illa said...

Дали има нещо вярно? Сигурно е вярно по отношение на автора на цитирания от теб пост :)
Ако ми позволиш да ти отговоря с метафора, блогът е като огледало - в него се вижда това, "което_е" (в момента): гримирано, маскирано, плезещо се, откровено до разголване... каквото му покажеш. В някои случаи пък огледалото е криво (т.е. повлияно от контекста на платформата) :)
При това - ако надникнеш в чуждо огледало, виждаш там и себе си. Няма начин.
Но огледалото няма нищо общо :)

 
At 12/05/2006 02:58:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Дааа.
И това също е вярно.

 
At 12/05/2006 04:12:00 сл.об., Blogger Illa said...

:) Няма по-добър начин да ме накараш да се съмнявам в думите си :)

 
At 12/06/2006 10:05:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Въпросът е там, че твоят либерален подход допуска всякакво отношение към блоговете; те са само средството, а не крайната цел; отразяват различни неща, както и хората са различни.
Но както добре знаем, има немалко средства, които модифицират - и целта, която уж да обслужват, и - което е по-лошото - този, който ползва такива средства, за постигане на някакви си негови си цели.
Мене ми се стори, че пребиваващата в очевидно лошо депресивно настроение авторка (изобщо не я познавам), говори именно за това - че блогът, нищо, че е само средство и инструмент, променя по някакъв начин човека - и в нейната версия, това не е задължително в позитивната посока.
Аз много бих искал да не получа такива професионални увреждания; явно и останалите, на които съм голяма жертва са ми предостатъчни :).

 
At 12/06/2006 08:47:00 сл.об., Blogger Illa said...

Мили боже! Не ме карай да давам оценки!
:)
Не бих могла да преценя дали блогингът активира по-добрите или по-неблагоприятните за теб твои личностни специфики. Във всеки случай това, което се проявява в постингите ти, не носи характеристики, които бих определила като негативни.
Имам приятели-блогъри, които са обсебени от социалните мрежи и това им се отразява негативно. Но това е доста по-различно от проблемите, за което се говори в поста-обект на нашия разговор.

 

Публикуване на коментар

<< Home