"Къщата на езерото" 13 август 2006
Из рецензията в "Дневник": "Въпреки това историята е удивителна, държаща здраво за гърлото, неоставяща място за скуката...". Словесната фигура "държаща здраво за гърлото", както и да я погледнеш, е смущаваща, но във филма наистина има нещо удивително и то не е историята.
Удивително е мекото докосване на два свята:
града и природата;
вътрешното напрежение и външното спокойствие и оразмереност;
смъртта като част от живота;
срещата на невъзможностите (било то времеви невъзможности, било то пространствени - т.е. героите хем се срещат, хем няма как да се срещнат и по някакъв начин точно затова се срещат);
откритостта и суетата...
А удивителното е, че няма противопоставяния, няма колизии между всичките тия светове. С изключение на последното - парадоксалната теза, че тъкмо стъклената, сякаш липсваща къща, е тази, която спасява от стреса и рутината.
Впрочем, стъкленият дом е стара "фикс-идея" ва архитектите - още на Мис ван дер Рое в края на 40-те. А това е Анди Уорхол в знаменитата къща на Филип Джонсън:
Харесвам тази снимка. В нея е тъгата на живота във витрина.
Филмът като че ли се противопоставя на това.
Харесва ми.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 8/13/2006 12:21:00 пр.об.,
