Цензурата 27 септември 2006
В САЩ свободата на словото е конституционно защитена. Но законодателството не възпрепятства протестите на гражданите против разпространяването на книги, които имат "оскърбително" или "провокационно" съдържание. Най-вече това се отнася до правото на възрастните да не допускат до децата опасни идеи или вредна информация. Затова инициатори на 60% от акциите, целящи забрана на една или друга книга, са ставали родителите. Властта е инициирала 9% от случаите.
През 1992 г. излиза книгата на Нат Хентоф "Свобода на словото за мен, но не за теб: Как американските леви и десни безжалостно се цензурират едни други" (Nat Hentoff. Free Speech for Me-But Not for Thee: How the American Left and Right Relentlessly Censor Each Other). В нея юристът анализира историята на подобни акции и стига до извода, че атаките се организират от най-различни групи, при което една и съща книга може да предизвика недоволство по коренно противоположни причини. Според него, цензурирането е човешки инстинкт, по-силен дори от сексуалния.
Изследователският център Banned Books Resource Guide публикува списък на шедьоври, които са били забранявани:
- "Гроздовете на гнева" на Джон Стайнбек - забранен през 1939 г. заради използването на "вулгаризми". През 1953 г. подобна забрана е въведена в Ирландия, а през 1982 г. - в канадския град Морис. През 1972 г. няколко турски книгоиздатели били съдени за публикуването на "вредни книги" в това число "Гроздовете на гнева".
- "За мишките и хората" на Джон Стайнбек - забранена в Ирландия през 1953 г., в някои американски градове в периода 1974- 1980 г. За последен път е предприет опит да се забрани през 2004 г. заради расизъм, култивиране на "антибизнес настроения", използване на нецензурни изрази, порнография и изкривяване на действителността.
- "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли - през 70-те-90-те години е забранен в 15 училищни окръга на САЩ заради това, че "нанася психологически вреди върху позитивния интеграционен процес" (например, използва се думата "nigger"). В повечето случаи забраната е инициирана от организации на афроамериканци.
- "Улис" на Джеймс Джойс - романът е изгорен публично в САЩ през 1918 г., Ирландия през 1922 г., Канада през 1922 г., Англия през 1923 г. През 1929 г. е забранен в Англия.
- "Лолита" на Владимир Набоков - забранен във Франция в периода 1956 -1959 г., в Англия 1955 - 1959 г., Аржентина през 1959 г., Нова Зеландия през 1960 г. и ЮАР 1974 - 1982 г.
- "Параграф 22" на Джоузеф Хелър - забранен в Стронгсвил (Охайо) през 1972 г. и в три училищни окръга на САЩ през 70-те години заради използване на дума-синоним на "проститутка".
- "Сбогом на оръжията" на Ърнест Хемингуей - през 1933 г. е изгорен на аутодафе в Германия. Забранен в Бостън (САЩ) през 1929 г., в Италия през 1929 г., Ирландия през 1939 г.. През 1980 г. има опит да се забрани в един от училищните окръзи на Ню Йорк заради сексуално съдържание. (Забранявани са и "Фиеста", "За кого бие камбаната").
И т.н., и т.н.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 9/27/2006 05:24:00 сл.об.,
